Забавление с мислене

Предлагаме игри на деца от 3 до 7 години, които да развият двигателна и мисловна дейност.

Нека се забавляват с нови и интересни ситуации, в които те са главни герои и решават загадки. 

Изберете си една от нашите нови игри и се наслаждавайте. 

Децата ще се обучават и смеят едновременно. Какво по- хубаво от грейнали очи и щастливи малки човечета.

На добър час!

   

Как да се храним здравословно?

• Чисти меса (без кожа / с изрязани мазнини) – източници главно на протеин;
• Риба (като сьомга, пъстърва, херинга) – източници главно на протеин, ненаситени и омега 3 мазнини;
• Разнообразие от зеленчуци – източници на фибри, витамини и материали;
• Пълнозърнести храни (като овесени ядки, кафяв ориз и див ориз, киноа) – източници главно на комплексни въглехидрати, витамини и минерали;
• Сурови ядки и семена (бадеми, лешници, фъстъци и лен, слънчоглед, елда) – източници главно на мазнини, витамини и минерали;
• Растителен протеин (като боб и леща) – източници главно на сложни въглехидрати, фибри и протеин;
• Ограничени количества плодове (защо е необходими ограничение в пловодовете) – източници главно на фибри, витамини и минерали;
• Ограничени количества млечни продукти. – източници на витамини, минерали и балансирано количество протеин, въглехидрат и мазнини.
  

За всеки отговорът на този въпрос е различен, но в най-общи рамки за здравословно хранене се смята консумацията на храни от различни групи, които да ни карат да се чувстваме добре, да имаме повече енергия, по-добро настроение и да поддържаме или подобряваме здравето си.

Здравословното хранене със сигурност не представлява строги диети и ограничения, които обещават бързи резултати за кратко време или ви карат да се лишавате на 100% от храните, които обичате.

Добрата диета е тази, която насърчава добро и оптимално здраве.

Здравословно хранене, комбинирано с физическа активност се смята за най-безопасен и надежден начин дългосрочно да се понижи рискът от болести и да се достигне или поддържа оптимално тегло и красива визия.

ДИАНА ПЕТКОВА Е ШЕСТА В ЕВРОПА

   Диана Петкова стана шеста в Европа. За родното плуване класиранто е с цената на злато. Състезателката на Ботко Трендафилов и пловдивския „Спринт“ направи това на 50 м св. стил в предпоследния ден на континенталния шампионат за младежи и девойки, което се провежда в израелския град Нетаня. Петкова финишира за 25,77 сек., което е нов национален рекорд. Предишното й върхово постижение от 25,94 е от тазгодишния държавен шампионат на 17 март в София. За финала Петкова влезе с осмо време - 25,95 сек. Нашето момиче остана на 42 стотни от бронза. Европейска шампионка стана Барбора Семанова от Чехия 25,03. Преди това Петкова плува в по-силния втори полуфинал и завърши четвърта на една стона от собствения си национален рекорд.

.

Ново чудесно представяне в Найроби, Алекс Христов седми в света 

  И третият пловдивски лекоатлет Алекс Христов от Тракия 96 Пловдив завърши по чудесен начин Световното първенство до 18 години в Найроби, Кения. Христов завърши седми в хвърлянето на диск с 57.07 м. още в първия си опит. След това той направи два фаула и 56.71 м., 52.07м. и 56.10м.

България спечели и титли от Европейските игри

    Чудесно бе участието на младите български момчета и момичета на Европейските детски атлетически игри в Бърно.Пловдивчанката Мила Димитрова (тр. Христо Стоянов) се пребори със зъби и нокти за бронзовия медал във финала на 60 м.В скока на дължина при момичетата (2003) Мила Димитрова приключи четвърта с 5.21 м, като в един опитите почувства лека болка в крака. Четвърта остана и щафетата ни 4х60 м при момичетата (2003) – Михаела Миткова, Мария Симовска, Мила Димитрова, Вивиан Кръстева. Макар нашите да финишираха първи във втората серия с 30.87, в следвашите трета (Колин 30.81), четвърта (Лиаз 30.27) и пета (Малта 30.45) окупираха местата на почетната стълбичка. Само шест стотни лишиха българките от бронзовите медали!

Планиране на храненето според дневните ни нужди и възможности

Съобрази се със следните неща:

• Колко пъти дневно можеш да ядеш? Може би нямаш време за закуска или пък не се чувстваш добре да го правиш; може би работата ти е специфична и нямаш възможност за често хранене / хранене в определени часове или пък работиш на смени, които изискват друга организация. Няма значение колко пъти на ден се храниш, за да постигаш целите си, стига други фактори, за които ще стане дума по-надолу, да са налице.
• Каква физическа активност имам? Планирай храненето си според физическата си активност - ако ежедневието ти е динамично, в движение, а тренировките - интензивни и натоварващи, то вероятно ще имаш нужда от повече храна и/или по-често хранене, по-големи порции, но не е задължително. Ако пък водиш по-заседнал начин на живот, имаш седяща работа, а физическата активност е сведена до 4-5 часа седмично, то може да се чувстваш добре с по-малко на брой хранения. Няма универсална формула - опитай се да опознаеш сигналите на тялото си, а ако имаш нужда от помощ, знаеш къде да ни намериш.
• Сами ли се храним - семейство, приятел(ка)? За планирането на храненето значение има и този фактор - дали трябва да сготвим за още някой, дали на масата има хора, които се хранят различно и които биха ни повлияли върху избора на храна, дали държим да вечеряме със семейството си и трябва да се съобразяваме с конкретни часове и т.н.